миналата седмица се нарисувах като момиче

21.11.18

Седмица по-късно наблюдавам автопортрета си.
Молив от икеа. Несигурни щрихи.
Очите са бели, зениците липсват.
Носът е въздълъг, а зъбите - едри.
Косата е не-моя.
На листа съм на осем/девет и приличам на
антична статуя. Човек би казал бяла, но
според мен съм незапълнена.
Опитам ли се да върна спомена към тялото,
мозъкът отказва. Чакам очите си.