1.11.18

пробуждането е бавно
като упойката от второто ми раждане.
усещам как изваждат части от мен
и после ги напъхват обратно. така се случва
всеки текст - мъчителен оглед, ревизия и затваряне.
извън контекста си съм просто жена, която регистрира.
животът ми е операбилен.