post partum

24.8.18

стоя в самотата на мрака си.
никой не докосва тази мембрана.
нито мъж, нито майка, ни син.
отброявам тласъците, с които кръвта ми изтича/
чувам как тялото ми се свива/
как предишното аз се свлича
от мен като след земетръс.
спасявам болките си и сглобявам една нова жена.
жена, която казва Защо ме боли? и Защо не се чувствам могъща?
тук съм вкопчена в себе си и глозгам произхода на раната.
осъществявам пренос на ролите -
аз съм детето, което плаче за майка си,
зажаднялото за гръдта пеленаче. мамо, стой тук,
не ме отсъществувай.