Липсва ми небето над моста Чавдар. Сутрините, в които се изкачвах, и тежко болните залези от терасата. Липсва ми пурпурът над моста, купестите облаци от зафасиран ден. В краката ми - внимание, опасност. Още: миризмите от печатницата и жената с ваймаранера.

Разнебитеният му гръбнак, когато го оставих...

И пак небето, по което хвърлях карти. Неозаглавени снимки на анонимни птици. Релсов дом на самоубийци. Всичко, което умря там.