бялото

18.7.12

Напоследък намирам смисъл в бялото.
Като изход и край. Като раждане. Като петното,
което се явява пред очите ми след онази
дивна завеса светлина и/или смърт.

но

Нищо сватбено не ми е чуждо, но презирам
знака за равенство, който слагат между мен
и тюла, между мен и пръстена за вечност. Аз,
обещавам си, съм друга. На всекиго и всичко.

Няма коментари: