womb kicks

11.12.11

Стоя по диагонала,
виждам жестовете му- като
нервни корабни платна,
изпънати по смеховете му.
Влюбвам се по профила му,
по всички страни и вътрешни органи;
обичам тайно да минавам до него,
за да докоснем ръкави и да
стане електричество.
Гласът му пълни стаята с бърбън
и цигарени кръгове, парфюмът на
мъж и на мъха по врата му забива
памучни юмруци в корема ми.
Напомня къде минава любовта на жената.