lost in a state of anxiety

20.10.11

Не съм полезна, колкото бях преди - когато преподавах. Мога да бъда прочетена на десетки места, но полезността ми е засъхнала лава. Коричка полезност.

Имам пръснати мисли в блогове, сайтове, текстове имам в Програмата, подреждам си чувствата в немерена реч и пак, винаги искам повече.

Красивата ми приятелка Лили също мечтае за нещо различно. Има ли хора, които имат това, за което мечтаят? Спират ли да искат още? Защо сме опакото на онова творческо аз, което сме убедени, че имаме?



Преди няколко години учех деца. Смеех се доста по-често. Повечето от тях бяха любопитни, умни същества. Правехме тестове и ми обогатяваха сленга. Сега също имам fill in the gaps, само дето не знам с какво да ги fill-на.