primitive

24.9.11


В брилянтния Cracks изумителната, богоподобната Ева Грийн казва, че няма нищо по-важно на този свят от желанието. Разбира се, че няма, защото усетих болезнения му ритник не толкова отдавна. Не без помощта на мъжете в живота ми, не без вълнолома, който си построих в лицето на мъжа до себе си. Желанието ме е вкарвало в уайлдовски сюжети, карало ме е да стоя чисто гола насред нищото само с цигара в устата и никаква представа къде са бикините ми, насочвало ме е към правилните книги и правилните хора. И колкото и порядъчно да живея, желанието винаги ме води към това, което е писано да ми се случи.

Това е от миналия октомври. А снощи пуснах Дървото на живота. Желанието там: Nature only wants to please itself. Get others to please it too. Всеки ден, всеки час, някой, нещо си угажда. И го прави с мисълта, че постъпва правилно и че нищо не е по-силно от удоволствието да направиш това, което ти искаш. Имам опасения, че от началото на света сме точно такива - хора, които се подчиняват на насладата.

Отделно от това, Дървото на живота е филм, който предпочитам да гледам на малък екран. Почти няма момент, в който някой детайл да не е на close-up и да не влиза пред очите ти право в мозъчната кора. Красотата му е зумната и може да се пипне. Музиката е оскъдна и е предимно класическа, мощна и разперена като опашка на паун. Не бих казала, че ми хареса, но не можех да откъсна очи от него. Рядко виждаш нещо толкова красиво. Филм, в който жената е подчертано прекрасна, но подчертано безмълвна. Жената - вселена. Бог и динозаври. Филм концепция.