руса, на сърца, може да говори

16.9.11


Мускулна треска от джагата на всичко от трапеца до китките. Оводнявах се с кафета, фрешове, води, цигари (?!) и слюнка. Симпатични мъже край One More и циганенцето Тотко, което ни смаза многократно. Подари ни после (откраднати?) хартиени цветя, за благодарност. Блондинско разгиграване за финал и странна риза от индийския. Момент на самотност, който ценя като глътка наливно в жегата. Хладна софийска самотност, прекрасна.

В трамвая се сетих, че преди няколко месеца в същия този трамвай видях Стефан Иванов да стои насреща ми. Разбира се, че го познах и разбира се, че не го заговорих. Чувството ми за почит не ми позволява да фамилиарнича. (До ден днешен дори с Михаела говоря все едно е Хера). Всъщност, досега не съм споменавала, че благодарение на неговата препоръка в Капитал писаха малко за мен. Приятна софийска случка с отворен край.

Огретенът на Валери и кофичката Бор Чвор ми дойдоха чудесно. Тялото ми звъни, сигурна съм. От утре смятам да подновя тичането. Да гледам ирландския филм на лятното кино край НДК. Да правя неща сама, да се чувствам като Доротея на път за вкъщи през нощта.

Благодаря на Тотко за цветето. И прочетете това интервю с Гери.
photo source: unknown artist