стъпки

11.9.11

Ден първи. Миризмите се редуват почти регулярно – масло, миди, чесън, лавандула. Мисля, че птиците ликуват от този факт, защото пеят истерично. Почиват си между полунощ и 7 сутринта. Тогава бият първата камбана. После в 8, 9... Нямаш избор – или запяваш истерично като птиците или харчиш няколко десетки куни за тапи за уши.

Ако си от запелите, денят ще те дари с хърватското си слънце. Има някакви невидими животинки в храстите, които са не по-малко решени от птиците да звучат като електрическа китара. Не ми пречат. Съсредоточавам поглед в чистата вода. Смятам да рискувам и да поплувам над каменистото дъно. Деца с малки шнорхелчета го правят, значи няма от какво да ме е страх.

Амели пише, че мразим хората, които са невинни, защото няма в какво да ги обвиним. След тези думи мисля, че заслужавам сама да си ударя два шамара. Навярно е имала мен предвид като го е написала.

Към миризмите се добавя още една. На осъзната вина. Вкисвам.

Ден втори. Дубровнишките котки разбират от поне няколко езика. Знаят да си просят храна на английски, руски, български, италиански, фламандски, френски, словенски и испански. Разбират от добре изпечено месо, рибата не им е интересна, хвърлят се на филе миньон и гледат калмарите с пренебрежение. Зеленчуците също не присъстват в диетата им.

Аз започвам да светя като фосфорeсцираща лампа от всичката риба, която пращам в организма си. Еспресото е много ристрето тук, удря за около 10 секунди и започваш да виждаш и чуваш на fast forward. Тъй като всичко е в стълби, наистина всичко, в комбинация с кафето получаваш аритмии през няколко минути. Считам, че местните (където и да са те, защото от толкова туристи аз лично не ги виждам) трябва да имат конски сърца.

Сигурно са тези, които се пререждат в магазина. Черна точка за хърватите.

Разходката с лодка ми доказва, че вътрешностите ми не са създадени за нищо по-интересно от смилане на храна. Лодката е с прозрачно дъно и виждам подводните скали почти триизмерно. Ужасявам се и решавам да гледам настрани. Вестибуларният ми апарат се бунтува и срещу това, така че май е най-добре да се помоля трипът да свърши по-скоро. На остров Локрум има възрастни нудисти с веещи се телеса. Железни стълби ти помагат да слезеш от острова право при обраслите камънаци 3 метра по-надолу. Водата е изумително чиста, най-чистата и най-приятната, в която съм се потапяла. Все още не съм събрала кураж да последвам децата в адреналиновите им скокове в скалите, пличкам се там, където стигам дъното. Нищо, че плувам доста прилично.

В Dubrovacka, кафенето, където закусихме, имаше двойка почти древни американци. Кожите им бяха толкова пергаментови, че можеха да се отлюспят при едно докосване. Очите не господина бяха водни, синьото им се беше размътило и не стоеше мирно в ириса. Госпожата беше с поддържан педикюр. Пиха лате и отидоха на разходка при 30-те градуса в 9:30. Имаха кули за изкачване.

Изпитвам тъга, че нямам дете, на което да купя от разкошните дубровнишки кукли. Съпругът ми предлага да купим една все пак, някой ден ще имаме дете. Не, казвам, лош късмет.

Ден трети. Заклевам се в най-святото и в прасците на Валери, че сладоледът, който опитах тук е най-прекрасният сладолед, който съм яла. А аз не обичам сладолед. Съвършено нежен черен шоколад. Римският джелато е ненужно прехвален пред дубровнишкия.

Нощес имах кошмари, за втори път откакто съм тук. Съзнанието ми е неспокойно, макар че тялото ми е потънало в удоволствия.

По новините съобщават, че Джей Зи и пресветата му великолепна съпруга минали с яхтата си през Дубровник. Очевидно споделяме един и същи вкус за развлечения. Само дето моите куни са на привършване, а трябва да останат за следващата вноска на архитекта.

Местната кухня не е нищо уникално, дори за българско небце. Ако си ходил в повече от 5 държави, най-вероятно ще си неприятно изненадан. Добре, че мога да ям риба и паста постоянно.

Третият месечник от сватбата прекарваме по пътищата на Балканите. 15 часа в колата, горещо е както, предполагам, е горещо в ада. Пълната луна се появява рано, а може би е късно? Не знам. Вече е потвърдено следващото бягство и за пръв път се радвам, че ще летя. Всъщност не е важно къде съм ходила, а къде съм се върнала.