24.8.11

Забавям примигванията, за да го фокусирам по-добре. Докато смуче цигара и наоколо жужат летни гласове, без презрамки, изтъркулват се гласовете. Той е на фокус, зум отвъд капилярите, под кожата чак. Лицето му ме гледа както обикновено, замазва положения с прегръщане, смяна на темата, опиване, заспиване. Не иска да сме толкова дълбоки, колкото умея да се гмуркам. Иска да сме лека дрога. Кентаври не се ловят, те само се гледат известно време. Трябва им двор, стрела и посока.

И техните силни и бързи крака...

трудно разбрах
а може би още не съм
че една добра съпруга
трябва да тича а не да
обича