заминаване

18.8.11


Едва снощи изгледах Les petits mouchoirs. Марион Котиар, Жил Льолуш и безкрайно много рев от моя страна. Миговете, които принудително съм взела за себе си, използвам ги за плонж в европейското кино, което така ми напомня за моя алтер-аз, когото отдавна не съм виждала. Там, където бутилка бордо ти е дневната норма и смучеш стриди с всяко хранене. Там стои алтер-азът и клати крачета с изряден педикюр и ожулени коленца.

Копнежът за изчезване. Живописният ни трип зад граница ще ме отнеме малко от бита, ремонта, работата и нещата-за-които-все-нямам-време. Ще се размажа като фотоефект след бавна скорост на затвора. Ина може би е права, че реално изчезване не съществува, а има единствено живеене в себе си. Пътуване не към, а откъм...