администраторът уби коментара

17.8.11

претенцията е чудовищна, съразмерима е само с плутон

не можеш, не можеш да пишеш неща регулярно, ритмично, да ги наричаш поезия, стихове, после да искаш да си ги четеш пред хората. поезията става поезия след като се е освободила от телесния си медиум. сорЕ.

какво пиша аз си остава между мене и мене. крамер срещу крамер. на везните слагам очакванията и резултата.

най-добрите поезии не са били научавани, копирани и анализирани. свършвали са трагично - я удавени, я самоубити, я задръстени с вирус. а ние сме добре защитени, пакетирани. шанс за идеалност няма.

животът ми, моят, поема различна посока в няколко пикови точки в деня. и тогава си мисля - очакванията и резултатът, очакванията и резултатът, очакванията и резултатът....