11.8.11


Човекът ме пита защо стоя в чакалнята на джипито, имам ли час. Нямам, чакам за медицинско, ще сменям шофьорската. А! Омъжила си се? Да, смених името. Защо нямаш личен лекар? Защото живях малко в чужбина и нали.... А, върнала си се и си се омъжила за българин? Да!

Кога хората ще спрат да ме питат защо, за бога, съм се върнала. Защо България трябва да е разпятие за всичко хубаво, което носиш в днк-то си?! Аз обичам София. Винаги пътувам, за да се връщам. София е луда и разрошена. Знаеш кое след какво следва. Билетите за метрото, дупките в квартала, сайта на софийска вода. Знаеш, че тук хората се разтягат между европейската култура и балканската псевдо-такава. Ма тя не е псевдо бе. Тя е НАША. София мирише на всичко, което ние от ийст коуст искаме да имаме там, на морето. Ще гледаме персеидите. Ще си мечтаем чудеса. Ще опъваме мислено шезлонги на спирита и ще ругаем пясъка, заседнал мислено в гащите. Вино и просеко. Всичко ще е на 1 литър дизел разстояние. Ще настъпим газта. Върнах се от обич.