след неделя

8.8.11

С първия лъч от деня
кокошките на делника
изстрелват човчици в блажената неделя,
заседнала в клепачите ми,
остъргват с клюнчета картините
на сала, слънцето и лекия ветрец
който в себе си ни гушка.
Сутринта си давам само
на теб, който спиш отляво,
запазвам си лилавите чаршафи
русата брада
извитите ти устни на дъга.
До съботната сутрин-
със сала, слънцето и лекия ветрец
през мрежата против комари
и завесата от мигли на съня.