отрицателна частица

1.8.11


Минутите дават вратлетата си на безжалостни гилотини. Аз не присъствам на това заколение, но знам, че го случвам, подута съм от безМислие и забавени съкровени моменти. Кадансът на отрицанието ме върти отново, завива ми се свят, завивам се до върха на главата в отричане. Не приемам промените лесно, а дълго ги търся, подчинявам се на импулси, в чиито резултати се съмнявам.

Поглеждам огледалата и отричам видяното.

Малки придърпвания усещам, когато се отлепям от моята къща. От дома с разхвърляно мокро и пресни краставички в кухнята. От майката, от таткото, от масата, на която се смеем и плювваме леко в смеха си. Свършва ми въздухът. Захранваме котката с три вида меса, себе си - с наваксано наживяно. Наваксвам ги, всичките мои загубени-намерени.

Поглеждам огледалата и отричам видяното.