sounds like a plan

4.7.11


Колко е хубаво понякога да не се сещаш за лаптопа си. Седиш си просто с книжката в скута, кафето ти дими и косата ти е на кок-за-баня. Това е добре. Това е химера. Не правиш неща, от които се срамуваш и които вероятно след време ще поощряваш децата си да вършат, защото е по-добре да имаш работа, отколкото да имаш хубава работа. Аз не искам между мен и моята работа да има знак за равенство. Да живеят псевдонимите.

Дебилстването е глагол. Затривам мозъчния си потенциал си с лекотата, характерна за хората, които вече са направили това, което са искали да направят, но разбират, че то не е то. Абе ей, бе! Аз искам MORE! Искам да съм Дороти от Оз. Бенджи, Закс и Звездния принц. Ще работя Синьо лято и Мариан Първата. В детската градина са ми мислите. При бебетата и акото им. Ще им пея песнички, които те няма да разбират. Ще ги уча да си мият ръчичките и да казват ако обичате. После може да напиша книга.