родената

21.7.11


Спомням си със смях миналия юли, точно по това време. Споменът идва над плискащия доматен сос от талятелите и чертежите на архитекта. Миналият юли. Тъкмо се дипломирах в Портсмут, масленозелена рокля и отвратителен бретон. Беше горещо, тогата висеше на тялото ми и спарваше всичко без пръстите на краката. На следващия ден, т.е. днес миналата година, заминаваме за Ирландия. Самолетчето се лашка в облаците, усещам вътрешностите ми да напират. Ирландия е студено място, нищо, че е юли. Ирландия и рибното плато в пъба, възрастната двойка до нас (бабата притежава огромен диамант и ми блести в очите). После той ми предлага да му стана съпруга.

Сега решаваме колко и кои стени да избием. Опипваме домати заедно, за да изберем най- сочния. Имаме спорове за душ-гела и праха за пране. И за пушенето сутрин. Пушенето per se. Тествам си обичането с регулярни сцени на разнообразна тематика. Резултатът е винаги същият - той ме обича повече, защото не изтъква причини и поводи. Само фактите стигат. Аз съм си и лекът, и отровата.

Годината мина толкова бързо. Сега й правя recap, защото се родих на 22 юли 2010. И прохождам тепърва. Стъпвам по миналото леко и нежно, не тропам. Не ровя из мейли. Не чета смс-и. Обичам в present progressive. Обичамобичамобичам...
credits: Юлия Городински