зов за помощ или колко души за нужни, за да се чувстваш добре

11.7.11

picture via Lifestyle Bohemia
Имах отчайващо много време през уикенда да стигна до върховно заключение. Първият категоричен сигнал, че искаш да бъдеш майка е свръхнеудовлетвореността на работното място. Мога и по друг начин да го кажа: когато в живота ти дойде момент, в който нищо не ти е достатъчно и не можеш да намериш спокойствие и щастие в нито една дейност, получаваш порив да се възпроизвеждаш.

А това сякаш не е правилно. Не е нормално да сравнявам двете неща и да мисля за майчинството като за спасение от някаква страшна тегоба. И все пак...

Кризата на приближаващите 30. Или мъката, с която нацелвам какво точно ми се прави. За пръв път в живота си не знам какво ми се прави, нямам никаква идея. Стоим с Лили под чадър на кортовете и си говорим за бебета и крещящи от копнеж матки. А той ок ли е да напуснеш работа просто така? Да, разбира се. Никога не би искал да съм нещастна в начинанията си. И все пак.... Стигаш ли лимита си на личностно развитие след като се посветиш на памперси и пюрета? Какво става после? Защо не мога да обичам нещо толкова много, че мисълта да го върша да ме изстрелва далеч от природните закономерности?

Истината е, че повече имам нужда да съм сдобрена със себе си. Да съм си симпатична и без да нося човек в корема си. Много искам. Над главата си имам надвиснала преса, която ме натиска надолу без да мога да ѝ противодействам. И линея.