сватбената торта

7.7.11


Прозрението, че винаги ще те гоня ме удря като влак.
Моят тип проклятие е да ти пожелая да изпиташ
същото. Наподобяваш тучна ливада, която газя,
но която ме гази.
Всяка сутрин ще се будя и ще те превръщам в изречения.
Нечленоразделно ще те искам, разделно ще се храня
от меките ти устни, от изворите ти, от вездесъщото ти тяло.
Ще бъда аз срещу другите. Ще се съмнявам в теб и
най-вече в себе си, ще си плащаме.

виждаш ли как те обичам
превърни ме във себе си

Вините, с които те кича, тези красиви принцеси,
нашите общи любовници, те ще пазят ревниво твоето пространство
от моето.
Разделени, ще протягаме обещанията си в знак на събиране.
Всяка събота ще изтупваме прахта от мебелите и
от нахвърляните в къщата ни думи.
Ще си подаваме солта.
И сладкото.

виждаш ли как те обичам
напиши ме във себе си