the heat

14.6.11


Разгонените котки нощем, малко преди счупването на нощта. Писъците им на страдащи бебета. Сексът е навсякъде, електричеството ни настръхва. Събуждам се- не, не съм във Варна, не, няма страдащи бебета. Ръката му лежи върху тялото ми. Няколко часа по-рано- виждам едното му око да се прицелва някъде в сърцето ми, съвсем успешно, доста точно.

Поетиката на дългото прегръщане, рецептите за омагьосване, начините за обхващане на целия свят и целият свят да е 183см, 43 номер обувки, L размер на дрехите и пшеница по миглите.

Виждам негова снимка от детството- портрет в черно-бяло, къдри и синева. Малки стрели се забиват някъде в корема ми. Пращаме си погледи, които само ние разбираме. После ми налива бира както обичам- с пяната. И си казваме да.

Благодаря, че ме четохте, дори когато не пишех.