за края на юни

30.6.11


На път за вкъщи си представих, че съм къща. Пълна съм догоре с ванилов прах, полиращ препарат за мебели, едра и масивна, цялата прозорци. Сама се връщам в себе си. Последноюнското небе съдра си гащите. Водите му изтекоха по липовия цвят, замириса на софийски улици и на времето, когато бях на 8. Тревата глътна всичко. Деби Хари пее в офиса. Аз съм къща. Хранилище. Времеубежище.

Завръщането е процес, в който виждаш пътя утъпкан, набръчкан от стъпки и билети за някъде. Някои места ми се виждат познати, дори когато не съм била там.