mardi

10.5.11


Ако някога съм се страхувала, че може да ми е скучно да бъда част от друг човек за дълго време - дай боже за цял живот, сега се присмивам на страховете си, защото всичко е точно както не съм го очаквала. Всеки ден е борба индивидуалностите да застанат в съвършена сплав. Уча се на някакво епично търпение, понеже има много неща, които ме дразнят. Който е казал, че любовта има нужда от компромиси, е лъгал най-брутално. Любовта има нужда от секс, страст и страх. Никога не трябва да знаеш какво те очаква, наричай го тръпка. Никакви компромиси не биха спасили положението по дългия път надолу. Затова почти се гордея, че за това не съм послушала майка си и баща си. Послушала съм интуицията си.

Докато Гери говори за имагинерно-вечната младост на женските ни лица, Вечерницата прави пачуърк от миналото си, Мила пише бележки, които отново напомнят колко е добра, а аз играя на ластик с очакванията си, май си минава също толкова невзрачно, както миналата година. Единственото хубаво нещо, което ме очаква следващите три седмици са 3 уикенда и едно моминско парти, слава на красивите ми приятелки. Сънувам как плувам след ято лебеди, подредени в редица, морето ме лашка напред-назад, но аз успявам някак да стигна до бряг, който мирише на subway.

Знаех си, че има причина да стана много по-рано (и с много по-голяма мъка). Знаех, че трябва да определя точно границата на недоволството си. Сигурно така се чувства всеки, който опитва да задвижи живота си в нова посока.
снимка: тук