impromptu 2

17.5.11


Липсват ми книгите, когато те има.
И филмите, които разбирам само аз. С теб
фикцията е безшевна реалност, гладко
изпъната по всичките ми сетива. Скуката
е развлечение, към което рядко се обръщам-
само в моментите, в които брадата ти
не зачервява кожата ми. Имам договор с
ръцете ти да ме намират нощем и да
сме близки като Хендрикс и китарата му.
Очите ми стават планети. Ти си вселена.