The Freelancer

3.5.11

Да обичаме веригите си- те са наш'та свобода. (Рангел Вълчанов)
Свойството на свободата, агрегатното ѝ състояние, тоналността и яркостта ѝ, разтворът на блендата ѝ, остротата на върха ѝ- вероятно съм объркала нещо важно в алхимията ѝ. Свикването с мисълта, че той си има свой живот, че нуждите му да си хвърля дрехите си под точно определен ъгъл и да пуши цигара преди лягане са някакви негови нужди и аз не мога да забождам пръст в тях. Търся причини, като единственото, което намирам са още различия. Когато двама души си обърнат гръб, и двамата гледат напред, само че за всеки това напред е различно.

Опитвам да дефинирам причина да го обичам толкова, стигам до извода, че го обичам, защото неговата свобода е нещо твърдо, тежко и грамадно, можеш да я пипнеш, той я демонстрира. Свободата му ме кара да го искам повече. Невъзможността да го имам плътно прилепнал е толкова опияняваща и така искам завинаги да го имам така, нямайки го абсолютно. Абе няма абсолют, съразмерим със свободата му.

В., обещавам, че ако напиша книга, цялата ще си ти, ще ти направя монумент, ще е хубаво, ще отидем в Португалия и ще пием вино с хонорара от книгата. Ако искаш, ще изчакаме още, колкото трябва, когато поискаш тогава. Избирането е доживотен процес, не е еднократно решение. Ти обичаш така, аз иначе. Никой не знае колко много обичаме.