*

4.5.11


Сомелиерът от телевизОРА повтаря няколко пъти думата приятно, не му е много богат речникът. Шампизираното вино, от което отпива има много приятен розов цвят. На нос било приятно, с приятен свеж вкус, послевкус и дълъг остатъчен вкус. Смешно е, защото винаги смятам, че си измислят. Това, което аз вярвам, че усещам, невинаги е това, което ти усещаш. Откъде да съм сигурна, че има меки полифеноли, колега? Разбира се, защо да не завършиш предаването си в джакузи. Много стилно и натурално. Мога да повърна по команда.

Безцелността на всичко, което бълват каналите ни (сигурно не е случайно двойното значение на думата) е почти замайваща. Взирам се в новия телевизор, защото е много голям, а не защото има нещо, което да ме привлече към него. Ужасяваща тенденция.

Нямам думи и за това, което научих днес. Блогът на Надинка и бруталното му изнасилване от някакво момиче, което краде безпардонно. Казах на Надинка, че това се случва, защото я харесват. Опитвам се и на себе си да го повтарям, щото нали you wish you were me понякога. Не мога да проявя скромност тук, защото познавам стила си като свое бебе. Сигурно и бебето си бих познала така, де да знам. Крадецът на бебето го е взел, защото е толкова влюбен в него, че наистина вярва, че е негово. Като в тъпа книжка. Много плоско. Блогърите сме уязвими розови бебета, ние просто плачем някой да ни направи за смях.

Аз бях много лоша последната седмица. Връща ми се по логичния начин, по който се връща на всеки, който не обръща внимание на възмездието. Сега ми излиза през всички възможни отвори на тялото. Трябва да се възпитам на скромност, да съм Пол Бетани в Шифърът. Обаче верно е трудно.

Най-трудното нещо в писането е това, че те четат. Тогава ставаш на другите. Хубавото на този текст го знам само аз- чашата вино вдясно, пенливите мисли в главата ми, мисълта за цигарата след финала. Лошото е, че след малко авторското право ще е воайорска дъвка.