обичам = пиша

23.5.11


Купихме си федербал. После ме остави да карам и ми подаде кърпичка, когато дланите ми се изпотиха. Помогна ми да си закопчея роклята в пробната на магазина, купихме я. Каза, че е хубаво да можеш да си прегърнеш всичко. Хвърли ме в няколко състояния за 3 дни, припомням си, че мъжът, който може да те накара да плачеш, държи ключа към щастието ти.

Щастието не вдъхновява така както моментите. Стоим в tobaco и небето се изпразва върху нaс. Ризата му стои убийствено, пак му намеквам, че следобед либидото ми е най-силно. Прибираме се. Нелепо е всичко, което се случва наоколо, защото аз и той сме неправилни един без друг. Дори в отделни стаи не ни бива.

Някой току-що ми писа, че ме обича. Unknown sender. После ми звънна и с пияния си глас ми се извини, че объркал получателя, но не че не ме обичал. Пожелах му думите му да пристигнат там, където трябва.

Думите са най-хубавото нещо, което имаме. И дори да не сме точният получател, нещо някъде щраква, за да ни покаже пътя към правилното. Честит празник!