а снощи

17.5.11


Ям си филията с напълно недостатъчно дебел слой лютеница за моя вкус. След двучасова среща със сватбения фотограф, стомахът е започнал да се храни със себе си. Апетитът ми се бори между мекичкото парченце кашкавал и почти изпитото вино. Да, дори с филии може да се пие вино. Той стои и ми праща небеса. Гледа ме без да спира, божи дар, омазан в червено не е метафора. Чудя се с коя ли от 4-те си красоти му се представям в момента. Защото той винаги изглежда като викинг, има една красота, светеща на талази. И аз обичам да го гледам, да си правим малка нощна музика, да ми разтрива гърба и да заспива в скута ми. Никак не е трудно да казваш да на един и същ човек. Нищо, че огнените момчета дават само, докато вземат. Огънят топли.