тройно

5.5.11


Кога ще се почешем на небето с миглите,
зениците си ще отворим ли достатъчно,
за да видим по-навътре в анатомията на тихото?

По роклята ми още има отпечатъци от
раздърпани песни и гладното гърло
в стомаха ми преграква от чакане.

Ела в стаята ми след представлението-
ще бъда без грим и ще викам
от хубавото, което си разлял по петите ми.
credits: here