охболибе

18.4.11


Мравки са полазили гърлото ми. Малки и сигурно червени. Така е като местиш офис и апартамент в рамките на няколко дни. Всички струпани стресове и напрежения са положили бивака си в моето гърло, в носоглътката ми, в тялото ми.

Дори когато си мисля, че ме боли сърцето, то е защото съм облегнала твърде голяма част от мислите си на него.

Понеделникът ми почва с уговорен от 2 месеца пиар. Човекът закъснява, черпят ме с кафе.

Да ви направя едно капучино. Еспресо, благодаря. Бяла или кафява захар? Никаква. Нещо за хапване? Само кафе, благодаря.

Така е, кривичка съм в сутрините, когато не ме е събудила неговата ръка по гръбнака, в най-лошия случай неговият смс. А когато ме болят всички атоми- тогава съм непоносима. Тръгвам си с обелен от бърсане нос и един пакет чудно вкусна храна. Аз все пак продължавам на мразя пиарите.

Не ви ли се струва готино, че очите никога не се променят?