всичко за губене

11.4.11


‎"Пиши пиян, редактирай трезвен." Хемингуей. Пише Ина Игнатова.

Виното върви обичайно добре в понеделник. Усещам насочени към мен палци тя е, но не разбирам линч ли е, помазване ли е. Получавам странни съобщения, публикуват ме тук-там, приисква ми се да си взема отпуск за ужасно дълго време. Той ми праща линк от fuckyouverymuch и казва, че иска да ме снима точно така. Не се смущавам да ходя гола по плажа, казвам. А от какво се смущаваш, отвръща. Само като усетя надмощие, аз. И Карабашлиев обяснява как обичал бавния разтвор на блендата, защото дългото затваряне гарантирало повече запечатан живот.

Работата ми е да пиша пияна и да редактирам трезвена, Ърнест. Недолюбвам творчеството ти, но аз не разбирам от световна класика, само от определени неща и те могат да бъдат изредени в строен списък. Мила Михова първа каза " Живот си живея, откакто нямам коментари в блога." През август месец не се очертаваше през януари да спра да завися от полярните мнения на хората. А и те щяха да разбият нервите ми, не и да ме направят по-талантлива.

Никой не разбира таланта еднозначно. Четох много приятно определение в сайта на Миша. С Миша си говорихме в Петното миналата сряда, докато Чарли не дойде да си стиснем ръцете. Талантът съществува, когато прекалено много хора ти завиждат. В това можеш да си сигурен.

Васил каза да не му се връзвам, казах няма, няма. Васил е писател. Ще се пукнем от яд, че не можем, ние с комплекса за половo (gender) писане. Ха! Да видя сега еректиралите писалки на всички Зигмундовци...

Той се прибира другата седмица. Завинаги. В трамвая получавам мощна вълна сравнения. Мъжете, които съм имала са като пепси пред кола. Не пия газирано, просто така ми дойде. Стимулираш ги, превъплъщаваш се, искаш да те коронясат. И какво? Обичаш един конкретен мъж толкова, че болката в белодробието напомня на обратна тяга. Правиш сценарии и готвиш нещата с повече подправки, както той ги харесва.

Той
е
всичко.