на седмия ден

10.4.11


Абсолютно безумно е да се тревожа за каквото и да било, защото имам късмета да съм жива и здрава. От около 2 седмици не мога да свикна с мисълта за смъртта на едно младо момче, което познавах. Не мога и не мога. Сънувам майка му и от време на време започвам да плача от тъга за нея. Всъщност, какво говоря, всичко звучи кухо. В смисъл, тъпо е.

Откривам си правописни грешки. Срамувам се. Поправям ги и ги оправдавам с това, че мисълта ми е по-бърза от ръката. Но лъжа, изобщо не ги оправдавам.

Опитвам се да си обещая, че колкото и нещастна да съм, няма да съм неблагодарна и няма да роптая. Колкото щастлива да съм, ще си следя правописа.

На седмия ден ден Господ измислил обещанията.