блог-вам за страстта

4.4.11

Текстът на Baby странно кореспондира на това, което четох сутринта от Кайо. За обикновеността и как да бъдеш като другите е най-ужасната смърт. Страхът от нормалното, от липсата на лудост, която да те издига в очите на всички. Мрачното от това заключение постепенно проправя път на други мисли.
Миналата година по това време бях в пика на страстите. Беше Великден и сега се чудя дали да направя жалейка на миналото или да го поканя на сватба. Бях настръхнала от всички знаци и истини, които едновременно узурпираха живота ми, без да питат дали съм подготвена за мощта им. Всичко се получи толкова рязко и болезнено колкото е отлепването на обгорен къс кожа. Трябваше да приема, за да предприема. Като за капак се наложи да преглътна собствения си хап, само че в много по-концентрирана доза. Днес възпоменавам. Не е нужно да полагам усилия- помня жълтата си рокля и хубавото ранноаприлско слънце, секса в тревите, поредното до скоро и новата работа. Знам, че за да се роди нещо ново, трябва да загубиш старото.

Никой не вярва, че има възможност да се откъсне от призраците, докато обстоятелствата не го наритат в правилната посока. Счупеното НОСИ щастие.