les belles lettres

11.3.11


Ти колко дълъг план правиш на своето писане? Имаш ли точен брой хора, които искаш да впечатлиш и "докоснеш". Като ги "докоснеш", представяш ли си как им подаваш кърпичка да си издухат носа? Често ли си казваш, че бягаш от клишетата, че пишеш за себе си, че не те интересува чуждото мнение, а всъщност си цъкаш редовно статистиката? Критиката сигурно не те вълнува, защото това е свободна страна, където, мислиш си, всеки може да изразява мнение? Мечтаеш ли това, което пишеш за себе си да ти замирише на хартия и прашно?

Мечтая да съм на хартиен носител.

И после не зная какво да правя, защото няма да има за какво да мечтая. Гладът ме вдъхновява, ръката ми е сила. (Стояне, не съм певица, 'щото писането го умея по-добре от пеенето, но благодаря за предложението). Искам да пиша и да не ме закачат, защото тогава ръката ми спира.

Щастието на модерния драскач, ах какво пренебрежение в тази дума, каква литота, е в неговата неосъщественост. Той, но по-често тя (защото повечето той са осъществени драскачи) иска да го/я забелязват, да му/й се обръща внимание, но леко да страда, защото не я дават в предаването на Лора Крумова. Не смее да се нарече писател пред широка аудитория, защото има опасения, че всички Големи ще вдигнат бунт, а така никога няма да влезе в учебниците по литература. А и литература е една много често използвана дума. Скоро- синоним с блог. Толкова е хубаво да знаеш къде да спреш да мечтаеш.