Fair is nothing

10.3.11

След наивната игра тип OC на иначе симпатичните актьори в Червената шапчица, успях единствено да въздъхна примирено и да си кажа, че от американски красавци няма как да очаквам друго. Чудя се как е хрумнало на създателите на филма да съчетаят безумно дразнещия американски акцент с оригиналната приказка, плюс прецизно гримираните жени и неадекватно вмъкнатите чернокожи...рицари (може би)? Еклектиката ми дойде свръх, но пък саундтракът на Fever Ray е ужасно силен. Какъв по-еротичен звук за натискане в сеното? Ще им опростим третокласния диалог заради красивите устни на Аманда, във филма-Валъри, и заради още по-красивия контраст на алената й пелерина със заснежените планински склонове.


Никола ми препоръча един филм, който ми се стори силно впечатляващ и навярно си струва да пренебрегна 4-те други филма, които отлагам от доста време. Розенкранц и Гилденщерн са мъртви и техния лингвистичен тенис. Мачпойнт, суперяко, само трябва да намеря сили да преборя гравитацията, тегнеща над клепачите ми.

София Филм Фест ще свърши без да гледам Womb, Пина и Biutiful. Не може човек да не може да си докарва такива удоволствия, особено човек, чиято работа е да гледа, слуша и да знае ужасно много неща. Всъщност работата, както баща ми често ми напомня, доста бързо спира да ти носи удоволствие. Загубвам желание толкова бързо, колкото и съня си. Не мога да спя, защото мисля за утрето, за това, как трябва да уговоря няколко неща с няколко души, а всъщност нямам никакво желание да уговарям нищо с никого, защото аз не желая да се бъркам в чужди животи, както не желая да се бъркат в моя.

В този час притегателната сила на леглото е твърде неустоима. Може би ще си остана с видеото, което заснех на годеника си. Медно-русолявата му брада. И така.