caution: wet floor

20.3.11


Не мога да се сдържа и подарявам на Яшо Гърдата, книгата, която чета в момента. Не мога да се сдържа, въпреки че рожденият му ден е след 10 дни, но пък му я подарявам на рождения ден на самия Филип Рот. Знак?

Винаги забравям да си тръгна, когато съм на гости у кумовете си. Боги спи, когато отивам, но разговаряме обилно, обилно дегустираме първо дъхаво червено, а после (!) леко бяло във високи чаши, които те карат да отпиваш с категоричен жест и извиване на шията назад. Пиенето също има ритуали.

Опитвам се да разшифровам знаците, които ми дава светът. Имам ли право на щастие, когато всичко се срива и хората се избиват на килограм? Щастието, както и войната, е егоистична проява.

Почти толкова егоистично мислено подреждам багажа си за Рим. Апаратът, кецовете, сешоарът. Усмивките са преходен феномен.

Рени каза да внимавам в няколкото дни на ретрограден Меркурий, да не взема да оплескам нещата в следващите 9 години. Принципно трябва да внимавам: да не нося обувки с хлъзгави подметки, да не приемам приятелства от непознати, да ям по-малко тестяно. Тя и Червената шапчица внимавала...