несправедливост

31.3.11


докато аз стоя и чакам да свърши чакането
да започне времето
да спира когато трябва

той раздава
себе си умножен по много
на други
не на мен
меките руси вълни по веждите си
дава нa други
не на мен
вълнувам се
ревнувам от цигарите му

най-накрая бил осъзнал
разбрал
идиот бил
дрипавите ми надежди
нехаят че той казва не