лекарства

16.3.11


Като не следя фазите на луната и не мога да аргументирам случките си напоследък. И сънищата си не мога да проследя, защото се хлъзгат в една мембрана на съзнанието, в която не мога да пипам. Слушах преди малко интервю с Гери (Турийска, дами и господа). За писането като страст, която трябва да поддържаш, за да мотивираш себе си и хората, които те четат.

Понякога съм само аз. Аз пиша и аз се слушам, защото напълно забравям за другите. Опитвам се да напиша неща, които аз самата да харесам и не успявам. Изискването ми е от силните черти, изисквам много силно безброй неща. Най-вече от себе си. Комплекс?

Снощи написах 2 чернови за умората. Тази, която кара краката ти да се желират под душа, от която ти се повръща, (а ти си човек, който повръща изключително рядко). Не пуснах нито един текст, защото вие не обичате да чувате колко съм уморена. Вие самите сте ужасно уморени. Вие сте едни добри, верни хора, които са уморени от понеделник, от вторник, от сряда... Дис ис колд стамина фейлиър. Не ща да се съвземам бе! Искам да си се разпльокам, да рухна за малко, да си видя живота на лента, дето се вика. Искам да има един валери, върху когото да падна с удоволствие.

Засега имам една диана, с която ще се мушнем в кубинския и ще говорим за луната и за мъжете в живота ни. Рядко казвам, че обичам приятелите си, но аз обичам тази диана. Диана трябва да е нарицателно за готиност. Плюс това има суперготини крака, почти колкото мен са.

P.S. Само Змей на Гео Милев!