пешеходци

26.3.11


С Кайо имаме доста общи познати. Как да му кажа, че отказах да направя интервю с него, поради твърде големия ми респект към хора, които пишат и за чиито книги давам пари. Здрасти, Кайо, книгата ти ми дотежа много, но не можах да спра да я чета, защото писането ти кани хората на по чашка. Плюс т'ва... почнах да мисля супер много за своето лично пиене.

Стоя на прозореца и гледам човек по развлачени боксери в сградата отсреща. Червен под. Обичам червено. Сънувах нощес как преодолявам височини във влак от метро, но някой съобщава, че има земетресение. Тъпотия. Излизаме от влака. През деня, когато се надвесвам за снимка над piazza del poppolo, получавам зверско дежаву от съня си и страха от високо. Не понасям идеята за височинно умиране.

Минала седмица пихме с Йоана по мохито и изпушихме доволно количество цигари. С нейната запалка. Понякога познаваш някои хора, просто защото така се случва и трябва. Не можеш да си обясниш защо. Освен това мразя да започвам изречение с понякога.

Искам да напомня на онези, които за забравили, че животът е като пресичане в Рим: винаги има риск да те блъснат.
credits: here