Скъпи мой...

25.3.11


Скъпи мой,

хората не знаят, че често така те наричам.
Гледам, че за любовта е модерно да говорим като за нещо като светия Граал,
но ми се ще да мисля, че любовта е в ъгълчетата на устните ти.
Днес имах флирт с един сервитьор с клиширано красиво лице, после се замислих, че предпочитам твоето скулптирано тяло
и се засмях вътрешно, и мислено се потупах по рамото.

Сега отивам да потърся вечеря, да бъда вечерна,
да бъда разгледана, така както разглеждам. Липсваш.
Понякога телата ни правят неща, за които
не могат да дадат обяснения,
често насън, често между две питиета.
Дано ме извиниш за момент, докато
очите ми опипват нещо различно от теб.
Нарамвам светлините на града и ставам нощна,
осветена само от мълчания.