носните ми кърпички

22.3.11


Исках да му кажа, че по пръстите ми има малки бели петънца. Гледам снимките в телефона си, клипчета, в които резонира гласът му. Останал ми е гласът му по пръстите ми, защото го прегръщах няколко безкрайни часа, гласът беше течен и гъст.

Голямата любов не може да излекува голямата любов. Антидотът ми е равен на отровата, ако се тъпча с него, ще излекувам точно нищо. Ще кърша пръсти в безумие, ще е нормално да съм полудяла. Отмъщавам му задето го обичам.

Всичко вътре се свива и ставам пресъхнала яма. Роклята ми драска земята, земята й връща, разплакана. Очите ми наводняват онова, което той е докосвал. Гадното преглъщам с лихви, така е редно, за да съм примерна мъченица. Знам, че спи с една стара синя тениска, че светлите му вежди на допир са копринени, най-копринени са сутрин, но сутрин вместо веждите му, пипам бутона за алармата.

Постепенното забравяне не съществува, така както не съществува Дядо Коледа. Едно тръгвамси не стига.
credits: Яшо и Serge Guerand