разцентрована

21.3.11


Чета последния текст (цитат от Уелбек) на Стефан Иванов и си викам ебаси. Аз гълъб ли съм, не дай си боже- кокошка? К'во си мисля като целя уеба с думи? Той, Стефан, е пич, макар че ми иде малко high-brow, но все пак ме кефят нещата му. И все пак, am I a freaking pigeon?!

Писането лесно може да те направи роб на аудиторията. А тъй като аз притеглям аудитория с нежеланието си да притеглям аудитория, дали ще й стана някога роб. Дали ще напиша нещо по-сериозно, само защото така се очаква от блогър със самосъздадена страница или ще свия рамене и просто ще чакам. Това е риторичен въпрос, спокойно, не търся отговор. Кога ще напиша своето

Бременна от твоите излишъци подире ти затътрих чехли..,


Клепачите ми тежат неимоверно много, тежат поне две нощи време. Като пазя очите си с очила и в главата ми става размазано. Мразя да слагам очила. Работата ме е забременила, мъкна я със себе си. Изпитвам нещо, което ми се случва веднъж, максимум 2 пъти в годината- мързел.

Лекотата на лятото и розово-белия ми гардероб... Искам залепнал пясък навсякъде. Аз съм морско дете, не мога да не нося залепнал пясък по себе си.

Всъщност, какво й трябва на една Доротея- пясък, Валери и няколко синки, които да слагат границата между физическото и метафизичното.