друга планета

19.3.11


Сънищата ми са неспокойни и сутрин съм кисела, недоволна, не допивам кафето си. Голямото лунно лице ни гледа отблизо, можело да му видим гънките. Почти падам в кратерите му, всяко падение обяснявам с несръчност. Защо в прогнозите пишат, че всеки лунен ден е ужасно-мега-ултра добър? Това не е така, не е реално някак.

Написах текста за Ирландия съвсем самоинициативно, защото отказах интервюто с Кайо. Доста хора го харесаха, текста имам предвид. Дадох първото си интервю и се учудих от словизма, който се отприщи от мен. Изпих повече коктейли, отколкото сандвичи изядох, но тялото ми не ми прости и ме наказа с още повече умора.

У дома вече не е същото, защото вече не разговарят с мен като с дете. Никой не щади порасналото момиче. Порасналото момиче упражнява преглъщането на сълзи. Никое нещастие не трае вечно, казах на Веси онази вечер. Веси е скорпион, скорпионите сами ме намират, рецидив.

Правя сватбени планове на фона на толкова много гадост и ме е срам. Бе изобщо... Всичко, което Луната причинява се лекува с вино.

И сега какво, дойдох, оплаках се и си заминах. Егати блогърката.
picture: Mark Webster