семейно положение

11.3.11


Хубаво е да се омъжваш докато си толкова влюбена, че ти се иска да поплачеш над момичешките си вълнения и да пиеш, и да слушаш pink martini. Опитах няколко пъти да напиша в английския си блог това, което Дима ми каза. Каза, че може би боледувам заради раздялата ми с него. Психосоматична реакция; тялото най-добре разбира, когато прегръдка вече няма. Не го написах в английския си блог. Цял ден се опитвам да си спомня един стих на Виргиния Захариева за бягане в една гора... А може би беше за нощница? Сигурно е за бягане, защото бягането винаги ме вълнува. Понеже обикновено аз гоня.

Та...когато се омъжваш докато си влюбена, не можеш да мислиш за сватбени подробности. Мислиш само за твоята ръка в неговата. За края на истеричния скайп разговор, в който ти обвиняваш, а това нищо не променя. Мислиш си, примерно, как те е научил да си чистиш скаридите с 3 прости движения. Учил те е да правиш ризото, да ядеш суши с клечки, да караш кола без да се паникьосваш, да носиш по-цветни дрехи, да разбираш от вино, снимки, елементарна икономика и да можеш да отговаряш на въпроси от Стани богат за поне 10 000. Учил те е да се стремиш към по-големи неща. Той обикновено не знае, че те е научил. После ти осъзнаваш, че се разболяваш от него. Той е всичко, което тялото носи, съдържа, иска, поглъща и разтърсва. Тресе те.