Правописни грешки

7.3.11


Трябваше да напиша pr за най-миризливото заведение, което съм виждала откакто закъсахме с нашите в Презвитер Козма преди 3 години. Тук нямаше мишки, но имаше тръбна мебел и мазно меню, така че за пръв път изтръпнах от служебно задължение.

Много искам да махнат билбордовете на andrews от ключовите софийски кръстовища, защото от там гледат разкошни женски гърди, а това би отворило бая работа на KAT. Доста малоумна идея, к'во да правиш. Уцелили таргет групата, ама риск мениджмънтът (въх!) буди смущение.

С него не си поискахме прошка. Заснех десетминутен клип на брадясалото му лице и сега ще си го гледам през целия пост. Не постя, но съм на пост. Точно 40 дни, ще го имам пак на Великден. Миналият Великден го изпратих, сега ще го посрещна завинаги.

След театъра отидохме в скара бара. Гледа ме дълго, после аз го гледах. Пържолата ми изстина, чилито беше страхотно. Винаги си много красива. Очите му са много сини. Припомням си една от първите снимки, които ми беше пратил, от Щатите, вперил към небето своите небеса, мерят си го. Синьото. Изглеждаш като да те е написал Валери Петров.

Даде ми от неговото октоподово карпачо и моментално го заобичах. Намирам смисъли като го имам до себе си. 7 години и половина не са достатъчни, за да спреш да искаш да целуваш Валери. Обменяме си флуиди, така ставам той, той става аз. Бърка под дрехите ми и върви ужасно бързо, винаги поддтичвам след него. После забавя, колкото да ме целуне пред някоя сащисана баба.

Оставих го да излети сам. Този път не плаках. Мислено му казвам, че нищо не ме засяга, когато той е с мен.

Сега е 19:57 на 7 март. Няколко души са решили, че ще публикуват тихопрошепнатидуми в следващия сборник Любовни упражнения и аз им благодаря. Искам да им кажа, че това е за Валери. Както и всичко останало. Аз съм той. Това е той. Сладко е.

Междувременно правя правописни грешки. Знам за 2 в рамките на месец. Сещам се за Одри в Sabrina и суфлето, което все не й се получаваше. От любов.