4 март

4.3.11

Сега спи. Последно целуна босото ми стъпало, одра кожата на гърдите ми и заспа.

Влязохме в една книжарница и отворих Валери Петров (!) на произволна страница. Зачетох му Октомври пред консултантката. Произволно, на месеца, който ни събра. Сдърпахме се няколко пъти, обвини ме в материалност, посочих му причина и после не разтри стъпалата ми, както обеща. Затова пък се сгуши в скута ми и ме зачерви.

Загледали бяхме филм по History канала за мумифицирани девици на 500 години. Зяпахме като деца. Преди това езикът му ваеше някакви осморки по плътта ми, а после ме болеше всичко, като жена, която никога не е правила секс. Болеше ни. Мислехме планове да отменим резервацията в ненужно скъпия ресторант. Но пък как щях да разбера, че ненавиждам аспержи и обожавам редуциран балсамико. Как щях да срещна очите му над шенина?

Сега спи. С мускулна треска и jet-lag. Лягам си.