Dream Girl

17.2.11


Вълната стари британски попчета ме заля днес в 11:00. Слушах Blue и си спомнях трепета, с който се сополивех над лика на Дънкан преди десетина години. Като че почвам да остарявам, щом така интензивно се връщам към обезкосмената гръд на поп периода ми.

Животът е пълен с неочаквани изненадки. Единият ден си на Боуи, Люке Ли и smooth jazz в полунощ, a на другия си забиваш слушалки с английска боза в ушите. Единият ден правиш стриптийз на бъдещия си мъж, а на следващия не си говорите. Такова, нали... Щото да има изненада. Отново съм в период, в който глобул мисли за мен по-често от който и да било. АЗ ОБИЧАМ ГЛОБУЛ И ИСКАМ ЦЕЛИЯТ СВЯТ ДА ЗНАЕ ТОВА.

Абе... грешката не е в моя телевизор.

Примерно, много съм озадачена защо мъжете се женят за типа жени, който, подчертавам, не харесват. За да плакнат очи по каквото харесват, докато тази, с която ще бъдат в болест и здраве им прави бьоф строганоф в кухнята под музиката на аспиратора? ИЛИ обичат да играят сигурно, защото знаят, че техният тип жена е а) двуизмерен образ от билборд, б) слабо заинтересована чий тип е и в)е, нема такава жена. ИЛИ искат да ти напомнят по един или друг начин, нежно и заобиколно, че не си техният тип жена.

Всъщност, к'во значние има.

Важното е, че имат жени, които винаги се стараят да бъдат почти техния тип жена.