спящата красавица

23.2.11


Събуждам се нощем, за да открия,
че спя по гръб, с вдигнати нагоре ръце- отмалели,
с шия, оголено бяла като оризова хартия.
Залепналият въздух в устата ми ме плаши,
защото не виждам в себе си спящата Аврора,
а още топъл труп. Не съм труп, аз съм аз, която като спи,
не може да понася широтата на леглото и замира в него в поза
на предала се в битка Диана.

Аз съм свикнала да ти вдишвам издишаното,
да разтягам дробовете си синхронно с твоите и да правя
всички неща, които пишем в семантичните полета на живеенето.
А ти ме заключваш херметически в мене
и ме забраняваш от крилатите ти мигли след полунощ.
Аз протягам нагоре ръце да ги взема.