16.2.11


Подстригвам веждите на мъжа от съня си. Те са черни и гъсти, правят малки стрехи над очите му. След това лягам върху бедрата му, много интимно, и гледам отражението ни в огледалото.

После закъснявам за някъде, но преди това трябва да отида на фитнес. Изпотявам се още преди да съм се преоблякла. Закъснявам! Две други момичета ме чакат, остава ми съвсем малко време.

Не ми остава време за мен. Нито пари. Може би твърде рязко си повярвах, което неизменно води до сънища като горните и известен disillusionment. Пък може и оправдано да съм си повярвала.

Виното винаги върши работа. Изостря каквото има да изостря.

Не знам защо Му се сърдя, не знам! Защото мисля в черно, когато го няма да мен. А искам да мисля в червено. Отвратително. Извинявам се. Искам извинение от себе си, от него и когото си трябва. Предполагам, че щом не се чувствам ок, значи всичко е наред. Влюбена съм.

Може би е време за стар филм.