в четвъртък с главно ч

24.2.11


Беше важно да ви споделя това. И няма да ползвам безумни антитези, фигури на речта, реторични въпроси, на които сама да си отговарям и стилистични градации (че к'ви други да са?!). Ще ползвам само силата на констатацията.

Докато още не съм си изтрила лака, докато прането се върти в сбичканата пералня и докато стоя по бельо на 14 градусова температура.

Получих мартеници в плик, чудесна изненада от бъдещото ми семейство in law. Така де, на английски звучи доста по-приемливо. Говорихме си с единствените ми любими диани за неща, които ще обобщя като важността- да- говориш. За силата на заблудата-тоже. И как двете вървят с едно и също мезе- любовта. Как като обичаш, ставаш податлив на разнообразни изтезания, от които нямаш сила да се откажеш, щото я си се отказал, я не си обичал както си трябва. Случва се понякога правилните моменти да напъпват и никога да не ни дойде на ум да поощрим растежа им. А друг път ги късаме твърде рано.

София нощем е вълнуващо място, защото мирише просто на асфалт и на нощ, което е различно от миризмата на човешко. Бих продупчила 100 билета, за да се повозя в нощна София и да се нашмъркам с празните й соц обиталища. Бих седяла много пъти в Ko на Черни връх, дори всеки път да ми дават чая с мляко със сламка, понеже няма вода и си кътат лъжичките. За да я виждам, София, да я прегръщам цялата.

И може би този четвъртък е добре да се пише с главно Ч.

P.S. поздравявам ви с линка, с който Валери ме поздрави. любимият ми фетишист. Enjoy your meal.